Къде е България в развитието на „умни градове“?
Българските финансиращи институции подкрепят нововъведения, които в международен проект към този момент не са нововъведения. Например в световен проект ERP (планиране на ресурсите на предприятието – бел. ред.) към този момент не се смята за иновация, до момента в който ние продължаваме да влагаме в ERP решения, сподели доцент доктор Боян Жеков, координатор на програмата „ Хоризонт 2020 “, по време на конференцията „ Knowledge City 2019 – градове на бъдещето “, проведена от Investor Media Group.
„ Хоризонт 2020 “ финансира нововъведения, които към момента не познаваме. Не знаем какви ще са технологиите през 2030 година, само че тогава евентуално ще се приказва не за софтуерни градове, а за градове на хората. След двадесет години ще ни се наложи да се конкурираме с роботите – самостоятелни коли, самостоятелни машини за сипване на бира, самостоятелни системи, които ще ни дават отговор, когато се обадим в банките. Роботите ще се трансфорат в част от нашето всекидневие и ще възникне въпросът за мястото на хората измежду тях “, предвижда Жеков.
Петър Статев, ръководител на УС на ИКТ Клъстер, също е на мнение, че в България към момента няма ясна политика в поддръжка на нововъведенията. „ Необходимо е да създадем условия на хората, които имат хрумвания, да употребяват ресурсите, да опитват, с цел да ги трансфорат в артикул или услуга “, уточни той.
В момента в Европа се финансират 198 плана, свързани с интернет на нещата, на стойност 530 млн. евро, 130 плана за 220 млн. евро, свързани с изкуствения разсъдък, както и планове за насърчаване на умни градове на стойност 470 млн. евро. В конкуренцията за 5G обаче Старият континент още занапред е в губеща позиция, защото тя се води основно сред Съединени американски щати и Китай, счита Боян Жеков.
Участниците споделиха и своите визии какво прави един град интелигентен. Според Васил Такев, управител устойчива подвижност и бърза зарядна инфраструктура в ABВ, интелигентността на градовете ще стартира тогава, когато бизнесът разбере, че човек, който стои 8 часа пред компютъра, може да работи по осем часа от всяка точка на света.
„ Това е нашият модел и търсим съдружници, които да ни оказват помощ в реализирането му “, уточни Такев. Той е на мнение, че дали един град ще бъде интелигентен зависи най-много от интелигентността на жителите му, а технологиите са единствено усилвател на човешкия разсъдък.
Според Боян Жеков градът на познанието се основава, когато управляващите съумеят да ангажират всички жители и им вдъхнат доверие, че когато се харчат обществени пари, те отиват точно в интерес на жителите, а не на фирмите реализатори на плановете.
Вихрен Славчев, изпълнителен шеф на „ Мнемоника “, обърна внимание на смисъла на киберсигурността, защото в случай че попадне в неправилни ръце, изкуственият разсъдък може съществено да навреди. Най-често пробивите в сигурността се случват посредством фишинг, злотворен програмен продукт, обществено инженерство, произшествия със суперпотребители или заради потребителски неточности, добави той.
По публикацията работиха: Божидарка Чобалигова, редактор Ралица Пейчева
„ Хоризонт 2020 “ финансира нововъведения, които към момента не познаваме. Не знаем какви ще са технологиите през 2030 година, само че тогава евентуално ще се приказва не за софтуерни градове, а за градове на хората. След двадесет години ще ни се наложи да се конкурираме с роботите – самостоятелни коли, самостоятелни машини за сипване на бира, самостоятелни системи, които ще ни дават отговор, когато се обадим в банките. Роботите ще се трансфорат в част от нашето всекидневие и ще възникне въпросът за мястото на хората измежду тях “, предвижда Жеков.
Петър Статев, ръководител на УС на ИКТ Клъстер, също е на мнение, че в България към момента няма ясна политика в поддръжка на нововъведенията. „ Необходимо е да създадем условия на хората, които имат хрумвания, да употребяват ресурсите, да опитват, с цел да ги трансфорат в артикул или услуга “, уточни той.
В момента в Европа се финансират 198 плана, свързани с интернет на нещата, на стойност 530 млн. евро, 130 плана за 220 млн. евро, свързани с изкуствения разсъдък, както и планове за насърчаване на умни градове на стойност 470 млн. евро. В конкуренцията за 5G обаче Старият континент още занапред е в губеща позиция, защото тя се води основно сред Съединени американски щати и Китай, счита Боян Жеков.
Участниците споделиха и своите визии какво прави един град интелигентен. Според Васил Такев, управител устойчива подвижност и бърза зарядна инфраструктура в ABВ, интелигентността на градовете ще стартира тогава, когато бизнесът разбере, че човек, който стои 8 часа пред компютъра, може да работи по осем часа от всяка точка на света.
„ Това е нашият модел и търсим съдружници, които да ни оказват помощ в реализирането му “, уточни Такев. Той е на мнение, че дали един град ще бъде интелигентен зависи най-много от интелигентността на жителите му, а технологиите са единствено усилвател на човешкия разсъдък.
Според Боян Жеков градът на познанието се основава, когато управляващите съумеят да ангажират всички жители и им вдъхнат доверие, че когато се харчат обществени пари, те отиват точно в интерес на жителите, а не на фирмите реализатори на плановете.
Вихрен Славчев, изпълнителен шеф на „ Мнемоника “, обърна внимание на смисъла на киберсигурността, защото в случай че попадне в неправилни ръце, изкуственият разсъдък може съществено да навреди. Най-често пробивите в сигурността се случват посредством фишинг, злотворен програмен продукт, обществено инженерство, произшествия със суперпотребители или заради потребителски неточности, добави той.
По публикацията работиха: Божидарка Чобалигова, редактор Ралица Пейчева
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ